Драгалевски манастир
Снимка wikipedia.orgЕдна от основните забележителности на района е Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка”, създаден по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371). Манастирът е бил част от групата манастири възникнали през 14 и 15 век около София, наречени „Софийска Света Гора“. Опожарен и изоставен при турското нашествие над гр.София през 1382г., манастирът е възстановен отново през втората половина на 15 век от софийския болярин Радослав Мавър, който изографисва стените на църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност.
Драгалевският манастир е бил едно от важните книжовни средища в Софийско, притежаващ собствен скрипторий и килийно училище. Там са работили много от известните по това време преписвачи и книжовници. В ХІV-ХVІ в. това е центърът на Софийската книжовна школа. Драгалевският манастир е бил едно от най-активните средища на борбата за освобождение.
От старият манастирски комплекс сега е запазена само църквата, датираща от 15 в., в която могат да се видят интересни стенописи на няколко пласта, изобразяващи определени библейски сцени.
Боянска църква
На около 5 км. от хотела се намира средновековната Боянската църква, която е един от 9-те обекта в България, защитени от ЮНЕСКО. Тя се отнася към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която е била част. Най-старата част е от края на Х век — началото на XI век, разширена по време на Второто българско царство от севастократор Калоян. След освобождението, в желанието се за по-голяма църква, местното население събаря част от средновековната и възрожденската сграда. Спасена е от българската царица Елеонора, втора съпруга на цар Фердинанд, който устройва малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След смърта си, царица е Елеонора е погребана доюжната страна на Калояновата църква. Най-интересни от историческа и културна гледна точка са стенописите , които са от различни период, най- ценните от които датират от XI-XII век – 240 изображения – втори живописен слой над оригиналния от на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред които е известно името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм и реализъм. По мнението на много български и световни специалисти, стенописите на Боянската църква имат определено значение в развитието на средновековната българска и европейска живопис. В ясни пролетни дни Боянският водопад може да бъде видян от центъра на София. По време на топенето на снеговете във високите части на Витоша той е най-пълноводен и буйните му пръски се различават сред гората, гледани например откъм Националния дворец на културата. В зависимост от темпото, разходката сред живописната природа трае около час – час и половина, като по-голямата част от пътеката е равна. По-труден е само последният участък, който води към водопада – неравен, каменист терен, който се спуска стръмно към водопада отгоре.Боянски водопад
Снимка wikipedia.orgМалко над Витошкия квартал и Бояна се намира живописният Боянски водопад. Той е най-големият водопад на територията на планината Витоша. Водата пада от височина 15 m. Местността, в която се намира водопадът, е запазила своята природа сравнително незамърсена. До водопада се стига по горска пътека от кв.Бояна или от м.Копитото.Национален исторически музей
